Как започна работата по проекта на логистичната база на JYSK в индустриална зона „Божурище“?
На високи обороти, разбира се. Бяхме поканени от „Микс Констръкшън“ да участваме с тях в този уникален по мащаб, технология, функция, инсталации и технически изисквания логистичен проект заедно с голям международен екип.
Всичко започна още при провеждането на конкурсните срещи от страна на JYSK за избор на главен изпълнител и проектант, или така наречения инженеринг.
Докато се провеждаха срещите с всички поканени в тръжната процедура, ние положихме немалки усилия да се запознаем в детайли с изискванията на JYSK, тяхната работа и идейния проект, с който те представяха намеренията си. На база опита ни като проектанти направихме предложения за промяна на техническите решения и предложихме възможност за оптимизации на процесите, свързани със строителството и проектирането.
След като „Микс Констръкшън“ беше избрана за главен изпълнител, започна „истинската“ работа по изготвяне на проектната документация за получаване на разрешение за строеж на технически проект. Предвид сроковете за започване на строителните дейности и съответно темповете, с които трябваше да се работи на обекта, целият екип на ИПА заработи усилено, за да осигури навременно подаване на информация към обекта. За да вървят процесите на координация между възложител, проектанти, строител и международните участници в проекта, подсигурихме постоянно присъствие от наша страна на обекта, за което ползвахме офисно помещение във временното селище.
Горди сме с факта, че чрез използването на BIM технологиите успяхме да координираме изпълнението на проект от такъв мащаб. Но BIM технологията и процесите, свързани с нея, са тема на друг разговор.
Разкажете ни повече за ключовите предизвикателства на проекта?
Ключови в случая бяха изискванията и утвърдените практики, които възложителят имаше, както и кратките срокове за въвеждане на обекта в експлоатация.
За нас като проектанти сериозно предизвикателство беше защитаването на техническите решения пред Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН). Както е известно, наредбите и законите в нашата страна не третират склад с такива размери и обем. Законодателят обаче е предвидил възможността такъв тип сгради да могат да бъдат изграждани у нас. Съгласно чл. 7 от Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е необходимо да се намери решение и съгласие между инвеститора и ГДПБЗН за методиката на приемане на работа и съответно нормативната база, която да се използва при изготвянето на техническата документация за високостелажните складове, в случая немския стандарт VDI 3564. Всички изисквания на стандарта са спазени, както и препратките от този стандарт към друг документ, касаещ гасителната инсталация - VdS CEA 4001.
До голяма степен предизвикателство беше и работата с международния екип, структурирането и координирането на работата с него на всички нива предвид различните практики в чужбина и у нас.
Кратките срокове за предаване на обекта наложиха изготвянето на работния проект в крак с работата на обекта. Трудоемкото беше, че от един момент строително-монтажните работи и подизпълнителите на обекта станаха толкова много, че подаването на актуална информация към обекта беше на дневен ред. Имаше периоди, в които по проекта работеха 12 архитекти в сътрудничество с инженерните екипи.
В същото време ИПА, като главен координатор на всички нива в проектната част, работеше съвместно както с местните участници в процеса, така и с международните:
- Voestalpine VAE GmbH от Австрия, които внасяха и изпълняваха конструкцията за високостелажните складове;
- WEB Elementbau GmbH от Германия, които внасяха и изпълняваха фасадата и покрива на високостелажните складове;
- Pyronova от Словения, чийто клон в Румъния беше изпълнител на спринклерната инсталация;
- Consoveyo от Португалия, които отговаряха за технологията в сградата - поточните линии и високоскоростните манипулатори.
За проекта отговаряхме основно трима архитекти, които бяхме в проекта от началото до самия край. Не трябва да се забравя и ключовата роля на големия екип зад нас. Без всеки от хората в него нямаше как да завършим успешно този проект.
Споменахте за използването на BIM технологиите - може ли да ни разкажете повече за тях и използването им в конкретния проект?
В „Иво Петров Архитекти“ от няколко години имаме обособен BIM отдел, като вероятно сме първото проектантско бюро с такава структура в България. BIM екипът и в този проект изигра ключова роля.
В процеса на изготвяне на проектната документация използвахме до голяма степен международни BIM практики. На тяхна база беше изградена строга система, която позволява лесно структуриране и управление на проекта, както и комуникация между участниците. Ето защо всички подбрани от нас експерти в проектния екип използваха BIM.
Една от важните характеристики на BIM, която трябва да се изтъкне в началото, е, че BIM не е конкретен софтуер, нито е някаква машина. BIM е концепция. BIM е информация. BIM е дигитално представяне на физически и функционални характеристики на сграда, съоръжение или система. Това е интегрирана база данни, споделен източник на информация, който всеки участник използва за различни цели. BIM управлява информацията и позволява автоматично генериране на различни видове чертежи и отчети, анализ на дизайна, симулация на график, управление на съоръженията, енергийни анализи и други.
BIM гарантира постоянно и качествено администриране на всеки проект. Интересно е да се спомене, че посредством BIM всички участници в процеса създават и управляват документацията за един проект през целия му живот. Цялата информация за всички елементи се съдържа в самите тях.
Проектантите използват BIM за сложни анализи на ефективността на сградата, конструкцията и системите. Строителите използват BIM, за да управляват по-ефективно ресурсите, необходими за проекта. По-точното остойностяване например води до предимство пред конкурентите още по време на търга за строителство. Инвеститорите биха могли да правят бързи финансови анализи за своята инвестиция и да спестят разходи вследствие на липсата на конфликти, ускореното строителство и ефективната поддръжка на сградата. Собствениците могат да използват BIM за ефикасно управление и поддръжка на сградите и съоръженията си (Facility & Asset Management).
Все още обаче сме в епоха, в която немалка част от участниците са по-напреднали, други не толкова, и не всички използват най-новите технологии. Затова нашият подход беше много гъвкав и винаги успявахме да интегрираме всички участници, да модифицираме версии, детайли и различни практики.
Проектантският екип предаде на инвеститора десетки кашони с чертежи, тъй като по закон проектите се одобряват на хартия. Вероятно все още е така, тъй като живеем в преходен период. В международен мащаб има изградена практика проектната документация да се предава дигитално. Интересен факт е, че във Великобритания се одобрява самият BIM модел с интегрираните в него всички специалности.
Нашата основна цел е използването на всички възможности на BIM технологиите, особено по време на експлоатацията. Във вече създадения BIM модел има информация за всички детайли - от конструкцията до електрическия ключ. Това е много подробна база данни, която може да бъде надграждана с многобройни функции. Добър пример е нашата надградена система за виртуална реалност, която ни даде възможност да се разходим из обекта и да направим впечатляваща демонстрация за инвеститорите.
Освен със своя мащаб като логистичен проект и височината на автоматизираните складове проектът е уникален и с факта, че за първи път в България се изготвя и подробен пожарен сценарий?
Пожарният сценарий е изключително важен за такъв тип мащабни и сложни откъм инсталации и технологии проекти. Необходимо е работещите в тези сгради да знаят при евентуално събитие кога и как трябва да се действа.
Това на практика представлява ръководство с описание на действията при различни ситуации. С него са запознати всички работещи на обекта. Сценарият е направен изключително интерактивно и съответно е лесен за използване.
В бъдеще ще се изработват все по-често такива пожарни сценарии, защото технологиите стават все по-сложни, а обектите по-комплексни.
Какво бихте споделили като финал?
Архитектите трябва все повече да бъдат на обекта и да имат поглед върху реализацията на проекта и съответно върху казусите, които възникват по време на строителството. Важно е също така да имат знания и умения да реагират адекватно през цялото време на процеса.
Не трябва да забравяме, че проекти от такъв мащаб се реализират само и единствено с голям екип от подготвени специалисти. Особено след построяването на този обект ние в ИПА доказахме отново, че можем да осигурим подкрепа и гаранция за сигурността на възложителя със системни решения в голям мащаб.
ЗА ПРОЕКТА
Инвестиция: 100 млн. евро
Инвеститор: JYSK
Технически проект и работен проект: ИПА
Водещи участници в проектантския екип: арх. Цветан Петров, арх. Димитър Димитров, арх. Слав Динев, арх. Димитър Стоев
Изпълнител: „Микс Констръкшън“
Терен: 300 декара
ЗП, етап 1: 86 000 кв. м
РЗП, етап 1: 96 000 кв. м
Високостелажни складове, етап 1: 2 бр. x 10 000 кв. м, общо 122 000 палетоместа
Високостелажни складове, етап 2: 3 бр.
Пълният текст на статията е публикуван в сп. „Градът“:
https://gradat.bg/sgradi/logistichnata-baza-na-jysk-v-industrialna-zona-bozhurishche-unikalen-za-blgariya-proekt
