Концепцията зад жилищния проект АРИКА е свързана с идеята за устойчив и балансиран начин на живот в среда, която комбинира природна близост и функционална градска инфраструктура. Сградата се намира в квартал Манастирски ливади - Изток, в непосредствена близост до Витоша и предвидения линеен парк, като същевременно е разположена в добре свързана градска зона - с лесен достъп до бул. България, Околовръстния път, велоалеи и обществен транспорт.
Проектът е резултат от сътрудничеството между „Емблема“ и екипа на ИПА, обединени около обща визия за качествена жилищна среда. Архитурктурният почерк на ИПА залага на ясна концепция, в която основни принципи са функционалност, устойчивост и вграждане в контекста на мястото.
АРИКА се откроява с елегантен и премерен екстериор, който кореспондира с околната среда. В основата на архитектурните решения стоят съвременни търсения, които отдават приоритет на ориентацията, естественото осветление и практичната организация на вътрешните пространства. Фасадата е проектирана така, че да осигурява максимална дневна светлина както в жилищата, така и в общите части, което допринася за усещане за простор и благоприятен микроклимат.
Сградата се състои от десет жилищни етажа и две подземни нива, в които са предвидени 37 паркоместа, 21 гаража и складови помещения. Жилищната част включва 53 апартамента с разнообразна типология - двустайни, тристайни и многостайни жилища. Разпределенията предлагат ясна функционална структура, с възможности за гъвкаво интериорно оформление. Просторните дневни и добре осветени спални помещения са проектирани с мисъл за реалните нужди на обитателите.
Материалите, използвани както в интериора, така и в екстериора, са избрани спрямо климатичните условия и характерa на локацията - естествени текстури, устойчиви повърхности и неутрална цветова гама. Търсена е визуална и тактилна яснота, която допринася за усещането за устойчивост и дълговечност. Още при влизане във фоайето се откроява подходът на архитектите - чисти линии, светлина и добре премерен мащаб.
АРИКА е проект, в който архитектурата работи на ниво усещане, мащаб и функция, без излишна експресия, но с ясно заявено отношение към средата и начина на живот, за който е предназначен.
